Wikileaks - новият начин на правене на журналистика

От четири година насам WikiLeaks е кошмарът на редица правителства. Името на организацията се състои от думите Wiki, като онлайн-енциклопедията Уикипедия, където всеки може да се включи, и Leak - от английски "теч, изтичам". WikiLeaks има само една цел - да разкрива тайни и да защитава хора, които внасят сигнали, журналисти и активисти, които разполагат с чувствителна информация, която да бъде споделена публично.

Качването на документи във WikiLeaks е лесно - всеки потенциален информатор може да направи това съвсем анонимно. В компютъра се задава само следният IP-адрес: 88.80.13.160. Досега нито един информатор не е бил разкрит, защото WikiLeaks пази информацията си с военни стандарти. Над 1200 души работят за сайта на доброволни начала. Между тях журналисти, програмисти и правозащитници. Освен опазването на информацията, задачата им е да проверяват достоверността на подадените от юзърите документи.

WikiLeaks бе първият източник , където се появи и "изчезналият" доклад на българската Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), който "лоялният гражданин" Алексей Петров занесе на премиера Бойко Борисов през есента на 2009 г. В резултат на това бившият министър-председател получи обвинение за неправилно боравене с класифицирана информация. Съдържанието на самия доклад обаче не предизвика почти никакви реакции и дискусии.

Пентагонът заяви, че оценката на размера на щетите, които изтичането на секретните документи за войната в Афганистан е нанесло на националната сигурност, може да отнеме седмици. Необходими бяха само няколко минути обаче, за да се прецени ефектът от публикуването им върху начина, по който хората получават новини. Това се казва в коментар на агенция Ройтерс за появата на над 90 хиляди секретни американски документи, посветени на войната в Афганистан, в интернет и едновременно с това - посветени на тях публикации в три големи печатни медии - американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън" и германското списание "Дер Шпигел".

Този епизод подчертава как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, и как традиционните медии все още играят ключова роля при анализирането и разпространяването на новините. Той показва също как запазената марка на тези медии, въпреки техния помръкващ блясък в епохата на интернет, може да засили значението на новините във възприятията на хората според това какво място им е било отделено.

Въпросът е дали Wikileaks е журналистика - термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, поместващи материали в блоговете и Туитър, докато световната мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.

"Не знам как да нарека това, което Wikileaks прави, и не го казвам с пренебрежение," заяви Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика "ПроПублика" и бивш отговорен редактор на "Уолстрийт джърнъл". "Те са ново явление", продължава Ройтерс в коментара си.

И докато вестници като "Ню Йорк таймс" се придържат към исторически жалони от рода на "Всички новини, които стават за публикуване" и съобщават новините "без страх или пристрастие", основателят на Wikileaks Джулиън Асанж заяви за "Шпигел": "Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите. И да мачкам негодниците."

Wikileaks публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Тя помести видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., при която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс. Wikileaks изрази ясно мнението си, като нарече нападението "Косвено убийство".

Заради това видео Wikileaks обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.

В последния случай, Wikileaks привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация, които, макар и да не се радват на всеобщо доверие, са световноизвестни с качеството на журналистиката си.

Решението им да подхванат темата с документите гарантира, че тяхното въздействие ще се усети по целия свят, въпреки че, според мнозина наблюдатели, в тях няма почти нищо ново. Броени минути след публикуването им, линкове към материалите се появиха в Туитър, блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.

"Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички," заяви на пресконференция в понеделник в Лондон слабият 39-годишен мъж с дълга побеляла коса. Wikileaks сподели материала с традиционните вестници месец преди публикацията, като им даде време да проучат документите.

Джулиън Асанж няма дом и отсяда при приятели по света. Неговата мрежа по думите му включва 800 временни доброволци и 10 000 "поддръжници". Wikileaks разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи "Ню Йорк таймс".

Страницата на Wikileaks в Туитър посочва местоположението ѝ като "навсякъде".

Според статия, излязла през юни в "Ню Йоркър", австралиецът Асанж и колегите му използват кодирани комуникации и подозират, че са следени.

В известен смисъл Wikileaks разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите по журналистика наричат това "краудсорсинг" - да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер, който се среща с "Дълбокото гърло" на някой паркинг.

В този случай Wikileaks ангажира мрежата си със сортиране на документите, но нае по същество "Ню Йорк таймс", "Гардиън" и "Шпигел" като отдели за сверяване на фактите и гаранти на качеството на информацията - форма на сътрудничество, която не се бе случвала преди появата на интернет.

"Ако Wikileaks беше поместила сама целия материал, до който се беше добрала, щяха да я обвинят в пълна безотговорност," заяви Едуард Уосърман, професор по медийна етика в университета "Вашингтон и Лий" в Лексингтън, щата Вирджиния. "Тогава организацията в никакъв случай нямаше да придобие такава известност и да получи сегашната публичност", завършва коментара си Ройтерс.