Да убиеш присмехулник

Обвиненията срещу Асанж

Джулиън Асанж се предаде на британските власти по обвинения в блудство и сексуален тормоз, повдигнати от шведската прокуратура по показанията на две шведки. Миналата седмица Ан Кочър от юридическия екип, защитаващ Асанж, заяви пред "Капитал", че шведската полиция е "скалъпила обвиненията" и това е поръчково дело.

Около самите обвинения има любопитни подробности и въпросителни (включително шведските закони, които твърдят, че скъсан презерватив може да бъде считан за нежелан сексуален акт), но поне на пръв поглед няма никакво доказателство те да са свързани с дейността на Wikileaks. Всъщност, самото събитие изобщо не беше кой знае колко впечатляващо: подозренията бяха, че Асанж е във Великобритания, а адвокатът му Марк Стивънс е имал договорка с британската полиция да доведе клиента си в момента, когато се появи европейска заповед за арест.

САЩ срещу Wikileaks

Още от самото начало на "Кейбългейт", както беше наречена аферата с дипломатическите грами, беше ясно, че бавното разпространение на над 240 хил. документа на Държавния департамент, в които има всякакви неудобни и опасни подробности, няма как да не предизвика масирана ответна реакция от страна на САЩ. Тази седмица кампанията срещу Асанж и неговата организация се засили, като включи всякакъв вид действия - от забавни, през безсмислени до опасни.

Сред забавните може да бъде класифициран призивът към американските държавни чиновници да не четат нищо за изтеклите документи, тъй като те все още са държавна тайна - това, при положение че са във всички онлайн и офлайн медии. Сред безсмислените пък попадат публичните изказвания на популярни политици, че Асанж трябва да бъде обявен за терорист, арестуван и осъден - Сара Пейлин дори "откри", че австралиецът Асанж действал "неамерикански" и е извършил измяна. Сред опасните пък е разкритието на New York Times,  че правосъдното министерство търси начин да подведе под отговорност автсралиеца още от юли насам. Законът за шпионажа, разтълкуван от Върховния съд по време на разкритията за войната във Виетнам през миналия век обаче, не позволява преследването на публикуващия информацията, а само на източника.

Най-интригуващата част от кампанията обаче все още не е ясно дали попада в категорията "опасни" или "безсмислени". Няколко американски компании спряха да работят с Wikileaks. Първо Amazon прекрати достъпа на организацията до своите сървъри, а после тя загуби линиите си за финансови дарения, след като PayPal, Mastercard и Visa отказаха да работят с нея. Въпреки че нито една от тях не изтъкна пряко американското правителство като причина за решението си, те всички попаднаха под подозрение, че са се поддали на политически натиск. Amazon твърдят, че според общите условия потребителите трябва да имат права върху материалите, които качват, а PayPal заявиха, че според Държавния департамент Wikileaks нарушават закона. Това са обтекаеми и спорни мотиви - законът не е нарушен, а Amazon дори пуснаха в продажба книга, която събира вече излезлите грами.

Истината е, че решението на тези компании съответства на факта, че са базирани и работят в САЩ, където недоволството срещу Wikileaks е най-голямо. Тези усилия да се задуши финансово и технически сайтът на Асанж обаче може да се окажат безсмислени. За няколко дни след затварянето на wikileaks.org, негови копия се появиха на стотици mirror сайтове по цял свят. Ефектът върху имиджа на тези компании предстои да бъде оценен ("Капитал" ще проследи темата в следващия брой).

САЩ пък дадоха възможност на държави, където свободата на словото не се радва на особена почит, да се подиграват с американската реакция. Кремъл например призова да се мислят начини да се помогне на Джулиън Асанж. 

Суперсилата срещу киберсилата

Безразборната кампания срещу Wikileaks, която включваше дори хакерски атаки, доведе до безразборен отговор. Разнообразна международна група хакери, наричаща себе си Anonymous и събираща се в IRC чат канали и форума board 4chan, фокусира енергията си в ответен удар по компаниите и политиците, стоящи срещу Wikileaks. Всяка една от четирите фирми претърпя някакъв срив в онлайн услугите си, като хакерите пуснаха и манифест, в който заявиха, че нямат връзка с Асанж или неговия сайт, но са "онлайн съвест", която се бори за неутралност в интернет. Те обаче подчертаха, че не искат анархия, затова не са нападнали критичните парични разплащания на кредитните институции.

Операцията под име "Отплата" всъщност действа от месеци насам, като предишни нейни цели станаха филмови и музикални компании, които успяха да затворят торент-сайта The Pirate Bay. В интервю за Christian Science Monitor кибер-експертът Евгени Морозов предположи, че ставаме свидетели на зараждането на "политическо движение, основано на интернет свободата и прозрачността. Това може да е чудесно, ако те се откажат от конфронтацията. Атаката срещу Wikileaks обаче може да ги радикализира".